ПарадЪТ на музите (1) - марионеткаТа
Аз съм Муза-марионетка,
имам ясна, тънка сметка –
който може да плати,
ще дърпа моите конци.
С мен се чувствате удобно,
макар и богу-неугодно,
Нямам мнение – не ми и трябва,
действам само по команда.
Поглед празен – красота!
Ум ли? К'во пък е това?
Някой имал и сърце –
Музът ще ми купи две! -
едно от лед, едно от камък,
ще ми построи и замък,
ще крася света така,
ще кимам с празната глава.
Ех, едно е мойто опасение -
играчките, дори прекрасни,
омръзват ви със скорост бясна...
До... кимане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
(и актуално)
