14 нояб. 2009 г., 00:08

Паралелна история 

  Поэзия » Другая
397 0 0

 

Паралелна история.

 

Дойде ми да напиша

нещо тъжно, ей така...

Но просто ей така

не потича и сълза.

 

Че съжалявам, да напиша...

Какво ще ми даде това?

Да спра да пуша

или да пия?

Добре, ей сега...

 

А някъде във паралела

бръмчат си паяци.

Под вододела дух зелен

стъпва с нечия крачка.

 

В контраст на заран свежа,

в изпокъсани кошмари

се гърчат мозъци.

Какво направиха пороците...

дори обичайните?!

 

 И дух и тяло,

в едно,

крещящо мъчно цяло.

Въпросът тук е не защо,

а молба, просто,

за край внезапен.

 

Мечтата е замряла

в тих ужас.

Сякaш знае как

да бъде толкова умряла,

че да не тормози

във важен час.

 

Клепачите отварят вече рая,

неосъзнат.

Какво се случва в главата...

От друго място на земята -

вик?

От там, където клепачите отварят

Ад.

 

 

13ноември2009

софия

 

 

 

 

 

 

 

© Братан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??