Паралелна история.

Дойде ми да напиша

нещо тъжно, ей така...

Но просто ей така

не потича и сълза.

Че съжалявам, да напиша...

Какво ще ми даде това?

Да спра да пуша

или да пия?

Добре, ей сега...

А някъде във паралела

бръмчат си паяци.

Под вододела дух зелен

стъпва с нечия крачка.

В контраст на заран свежа,

в изпокъсани кошмари

се гърчат мозъци.

Какво направиха пороците...

дори обичайните?!

 И дух и тяло,

в едно,

крещящо мъчно цяло.

Въпросът тук е не защо,

а молба, просто,

за край внезапен.

Мечтата е замряла

в тих ужас.

Сякaш знае как

да бъде толкова умряла,

че да не тормози

във важен час.

Клепачите отварят вече рая,

неосъзнат.

Какво се случва в главата...

От друго място на земята -

вик?

От там, където клепачите отварят

Ад.

13ноември2009

софия