1 дек. 2017 г., 23:51

Паранагуа

746 0 1

                      Адиос, Бразилия!

                      Адиос, Паранагуа!

                      За мен си красива,

                      екзотична страна.

                      С усмивката мургава

                      изпращаш ни ти

                      като чаровна жена

                      от мойте мечти

                      и с буйните ритми

                      на самбата пак,

                      с кадифени очи 

                      даваш ни знак.

 

                      Намигаш ни весело:

                      Елате при мен –

                      Животът е песен

                      и нежен рефрен.

 

                      Отново се вглеждам

                      в твоите очи –

                      колко музика има

                      и колко лъчи!

 

                      Адиос, Бразилия!

                      Адиос, Паранагуа!

                      За мен ти приличаш

                      на чаровна жена,

                      с усмивката тъжна

                      махаш ни пак,

                      намигаш ни весело,

                      даваш ни знак.

 

                      Тя ни изпраща

                      с аромат на кафе

                      с буйните ритми

                      пак ни зове!

 

 

                     02.05.1997 г.

                     гр.Паранагуа,Бразилия

                     М/К Йорданка Николова

                     38 000 т.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветан ЦВЕТКОВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...