Адиос, Бразилия!
Адиос, Паранагуа!
За мен си красива,
екзотична страна.
С усмивката мургава
изпращаш ни ти
като чаровна жена
от мойте мечти
и с буйните ритми
на самбата пак,
с кадифени очи
даваш ни знак.
Намигаш ни весело:
Елате при мен –
Животът е песен
и нежен рефрен.
Отново се вглеждам
в твоите очи –
колко музика има
и колко лъчи!
Адиос, Бразилия!
Адиос, Паранагуа!
За мен ти приличаш
на чаровна жена,
с усмивката тъжна
махаш ни пак,
намигаш ни весело,
даваш ни знак.
Тя ни изпраща
с аромат на кафе
с буйните ритми
пак ни зове!
02.05.1997 г.
гр.Паранагуа,Бразилия
М/К Йорданка Николова
38 000 т.
© Цветан ЦВЕТКОВ Всички права запазени