1.12.2017 г., 23:51

Паранагуа

743 0 1

                      Адиос, Бразилия!

                      Адиос, Паранагуа!

                      За мен си красива,

                      екзотична страна.

                      С усмивката мургава

                      изпращаш ни ти

                      като чаровна жена

                      от мойте мечти

                      и с буйните ритми

                      на самбата пак,

                      с кадифени очи 

                      даваш ни знак.

 

                      Намигаш ни весело:

                      Елате при мен –

                      Животът е песен

                      и нежен рефрен.

 

                      Отново се вглеждам

                      в твоите очи –

                      колко музика има

                      и колко лъчи!

 

                      Адиос, Бразилия!

                      Адиос, Паранагуа!

                      За мен ти приличаш

                      на чаровна жена,

                      с усмивката тъжна

                      махаш ни пак,

                      намигаш ни весело,

                      даваш ни знак.

 

                      Тя ни изпраща

                      с аромат на кафе

                      с буйните ритми

                      пак ни зове!

 

 

                     02.05.1997 г.

                     гр.Паранагуа,Бразилия

                     М/К Йорданка Николова

                     38 000 т.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан ЦВЕТКОВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...