Dec 1, 2017, 11:51 PM

Паранагуа

  Poetry » Other
747 0 1

                      Адиос, Бразилия!

                      Адиос, Паранагуа!

                      За мен си красива,

                      екзотична страна.

                      С усмивката мургава

                      изпращаш ни ти

                      като чаровна жена

                      от мойте мечти

                      и с буйните ритми

                      на самбата пак,

                      с кадифени очи 

                      даваш ни знак.

 

                      Намигаш ни весело:

                      Елате при мен –

                      Животът е песен

                      и нежен рефрен.

 

                      Отново се вглеждам

                      в твоите очи –

                      колко музика има

                      и колко лъчи!

 

                      Адиос, Бразилия!

                      Адиос, Паранагуа!

                      За мен ти приличаш

                      на чаровна жена,

                      с усмивката тъжна

                      махаш ни пак,

                      намигаш ни весело,

                      даваш ни знак.

 

                      Тя ни изпраща

                      с аромат на кафе

                      с буйните ритми

                      пак ни зове!

 

 

                     02.05.1997 г.

                     гр.Паранагуа,Бразилия

                     М/К Йорданка Николова

                     38 000 т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан ЦВЕТКОВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...