ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
22 сент. 2009 г., 12:40

Парче от пъзела 

  Поэзия » Любовная
705 0 7

                                            Парче от пъзела

 

Развяла буйно синята си грива,

с хълбоци, тръпнещи от сила и от страст,

нощта в октомври бе невероятно жива.

По улиците чаткаше с копита

и ни примамваше със звездната си паст.

... Спечели ме със ореола на зелената фуражка,

пагоните и  бляскавите копчета.

Разнищиха ме двата лешника

с искрящи шоколадови  лъчи.

Допадна ми гласът му как звучи.

Видях - съдбата взе ръката ми

и му я даде.

Пое я той със силната си длан.

А уличните лампи ослепяха

от чара на усмивката му,

когато властния му път

пое в обятията си

неопитната ми и мъничка пътека

и я понесе към морето...

Там, върху брега - на пясъка написахме:

"Ний искаме да сме удавници.

Не ни спасявайте!

Задръжте си спасителните пояси и плавници!

Не се нуждаем от спасители!

Защото искаме да бъдем покорявани

и покорители..."

Една вълна съвсем обикновена, но суетна,

се втурна и татуира кожата си със написаното.

Но тайничко  успях да спретна

копие във паметта си...                          Диана  Загора

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??