Парче от пъзела
Парче от пъзела
Развяла буйно синята си грива,
с хълбоци, тръпнещи от сила и от страст,
нощта в октомври бе невероятно жива.
По улиците чаткаше с копита
и ни примамваше със звездната си паст.
... Спечели ме със ореола на зелената фуражка,
пагоните и бляскавите копчета.
Разнищиха ме двата лешника
с искрящи шоколадови лъчи.
Допадна ми гласът му как звучи.
Видях - съдбата взе ръката ми
и му я даде.
Пое я той със силната си длан.
А уличните лампи ослепяха
от чара на усмивката му,
когато властния му път
пое в обятията си
неопитната ми и мъничка пътека
и я понесе към морето...
Там, върху брега - на пясъка написахме:
"Ний искаме да сме удавници.
Не ни спасявайте!
Задръжте си спасителните пояси и плавници!
Не се нуждаем от спасители!
Защото искаме да бъдем покорявани
и покорители..."
Една вълна съвсем обикновена, но суетна,
се втурна и татуира кожата си със написаното.
Но тайничко успях да спретна
копие във паметта си... Диана Загора
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
