Парче от пъзела
Парче от пъзела
Развяла буйно синята си грива,
с хълбоци, тръпнещи от сила и от страст,
нощта в октомври бе невероятно жива.
По улиците чаткаше с копита
и ни примамваше със звездната си паст.
... Спечели ме със ореола на зелената фуражка,
пагоните и бляскавите копчета.
Разнищиха ме двата лешника
с искрящи шоколадови лъчи.
Допадна ми гласът му как звучи.
Видях - съдбата взе ръката ми
и му я даде.
Пое я той със силната си длан.
А уличните лампи ослепяха
от чара на усмивката му,
когато властния му път
пое в обятията си
неопитната ми и мъничка пътека
и я понесе към морето...
Там, върху брега - на пясъка написахме:
"Ний искаме да сме удавници.
Не ни спасявайте!
Задръжте си спасителните пояси и плавници!
Не се нуждаем от спасители!
Защото искаме да бъдем покорявани
и покорители..."
Една вълна съвсем обикновена, но суетна,
се втурна и татуира кожата си със написаното.
Но тайничко успях да спретна
копие във паметта си... Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
