24 дек. 2007 г., 07:00

Парченца обич

983 0 22

Събирам разпилените останки обич,

лепя ги с моите сълзи...

Забърсвам... Но не стават нови!

Душата ми по теб кърви...

 

 

 

И все ги снаждам малките парченца

с надеждата да стане чудо!

А сълзите ги изплаках вече...

Отломките да събера е трудно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да помагам ли Вълчо?
  • Повярвай,на Коледа стават чудеса!
    Не знае,пък може и да ги събереш!
    Успех!
  • Сърцето е невроятно разтеглив орган, Вълчо, то побира много тъга, парченца и любов!!! И винаги генерира ново лепило... и сълзи... Всички тук сме замесени от едно и също тесто и затова те разбираме прекрасно. Стихът ти е чудесен!!! Поздрави!!!
    Много щастие ти желая - от сърце!!!
  • Има много щастие по тази земя, Вълчо...обикновено в най-малките неща...открадвай си по малко винаги когато можеш!Аз ти позволявам
  • Пвече вяра май ще ти трябва приятел... Весели Празници!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...