Събирам разпилените останки обич,
лепя ги с моите сълзи...
Забърсвам... Но не стават нови!
Душата ми по теб кърви...
И все ги снаждам малките парченца
с надеждата да стане чудо!
А сълзите ги изплаках вече...
Отломките да събера е трудно...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены