Dec 24, 2007, 7:00 AM

Парченца обич

  Poetry » Love
985 0 22

Събирам разпилените останки обич,

лепя ги с моите сълзи...

Забърсвам... Но не стават нови!

Душата ми по теб кърви...

 

 

 

И все ги снаждам малките парченца

с надеждата да стане чудо!

А сълзите ги изплаках вече...

Отломките да събера е трудно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • да помагам ли Вълчо?
  • Повярвай,на Коледа стават чудеса!
    Не знае,пък може и да ги събереш!
    Успех!
  • Сърцето е невроятно разтеглив орган, Вълчо, то побира много тъга, парченца и любов!!! И винаги генерира ново лепило... и сълзи... Всички тук сме замесени от едно и също тесто и затова те разбираме прекрасно. Стихът ти е чудесен!!! Поздрави!!!
    Много щастие ти желая - от сърце!!!
  • Има много щастие по тази земя, Вълчо...обикновено в най-малките неща...открадвай си по малко винаги когато можеш!Аз ти позволявам
  • Пвече вяра май ще ти трябва приятел... Весели Празници!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...