6 июн. 2008 г., 21:58

Парченца стъкло

1K 0 3
Огледалото казваше - Да, това си ти!Исках да бъде различно и да вярвам на себе си.Всичко свърши безвъзвратно.Думите си не мога да върна обратно.Сили не ми останаха за борба,живях прекалено дълго на ръба.Аз знаех, че съм загубена,знаех историята преписана.Създавах и руших се из основи,огледалото счупихи парченцата криви получих.Опитах се да намеря опора,но по-голяма бе мойта умора.Играх дете, и лъв, и светлина,разпръснах цялата си същина.Тръгвам си, времето изтича,то пак сълзи ще ми предрича.Преди мечтаех със отворени очи,вече забравих...Не помня кой ме научи,но му вярвах,а сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Играх дете, и лъв, и светлина,
    разпръснах цялата си същина."-хубаво!Но да-има нужда от корекции.
  • Аз пък се изненадвам, че има някаква по-особена стойност, защото това е един от първите ми опити и със сигурност има какво да се усъвършенства. Но много ти благодаря за коментара. Това ми дава стимул.
  • Изненадана съм, че никой не е оценил стиха ти.
    Много сполучливи моменти има, на мен ми хареса.
    Малко трябва да оправиш ритъма, но като цяло съм впечатлена, хубаво е!
    "Играх дете, и лъв, и светлина,
    разпръснах цялата си същина."
    " Преди мечтаех със отворени очи,
    вече забравих...
    Не помня кой ме научи,
    но му вярвах,
    а сега..."
    Поздравче!
    И продължавай да пишеш!!!
    И малко по-оптимистично!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...