6 июн. 2008 г., 21:58

Парченца стъкло

Поэзия

1.1K 0 3

Огледалото казваше - Да, това си ти!Исках да бъде различно и да вярвам на себе си.Всичко свърши безвъзвратно.Думите си не мога да върна обратно.Сили не ми останаха за борба,живях прекалено дълго на ръба.Аз знаех, че съм загубена,знаех историята преписана.Създавах и руших се из основи,огледалото счупихи парченцата криви получих.Опитах се да намеря опора,но по-голяма бе мойта умора.Играх дете, и лъв, и светлина,разпръснах цялата си същина.Тръгвам си, времето изтича,то пак сълзи ще ми предрича.Преди мечтаех със отворени очи,вече забравих...Не помня кой ме научи,но му вярвах,а сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

posh` (Таня Атанасова)

"Играх дете, и лъв, и светлина,
разпръснах цялата си същина."-хубаво!Но да-има нужда от корекции.

2008-07-28T13:29:36+03:00
Нещо (Нещичко Нещова)

Аз пък се изненадвам, че има някаква по-особена стойност, защото това е един от първите ми опити и със сигурност има какво да се усъвършенства. Но много ти благодаря за коментара. Това ми дава стимул.

2008-07-28T13:24:22+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Изненадана съм, че никой не е оценил стиха ти.
Много сполучливи моменти има, на мен ми хареса.
Малко трябва да оправиш ритъма, но като цяло съм впечатлена, хубаво е!
"Играх дете, и лъв, и светлина,
разпръснах цялата си същина."
" Преди мечтаех със отворени очи,
вече забравих...
Не помня кой ме научи,
но му вярвах,
а сега..."
Поздравче!
И продължавай да пишеш!!!
И малко по-оптимистично!!!

2008-07-18T23:19:46+03:00