Jun 6, 2008, 9:58 PM

Парченца стъкло

  Poetry
1K 0 3
Огледалото казваше - Да, това си ти!Исках да бъде различно и да вярвам на себе си.Всичко свърши безвъзвратно.Думите си не мога да върна обратно.Сили не ми останаха за борба,живях прекалено дълго на ръба.Аз знаех, че съм загубена,знаех историята преписана.Създавах и руших се из основи,огледалото счупихи парченцата криви получих.Опитах се да намеря опора,но по-голяма бе мойта умора.Играх дете, и лъв, и светлина,разпръснах цялата си същина.Тръгвам си, времето изтича,то пак сълзи ще ми предрича.Преди мечтаех със отворени очи,вече забравих...Не помня кой ме научи,но му вярвах,а сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Играх дете, и лъв, и светлина,
    разпръснах цялата си същина."-хубаво!Но да-има нужда от корекции.
  • Аз пък се изненадвам, че има някаква по-особена стойност, защото това е един от първите ми опити и със сигурност има какво да се усъвършенства. Но много ти благодаря за коментара. Това ми дава стимул.
  • Изненадана съм, че никой не е оценил стиха ти.
    Много сполучливи моменти има, на мен ми хареса.
    Малко трябва да оправиш ритъма, но като цяло съм впечатлена, хубаво е!
    "Играх дете, и лъв, и светлина,
    разпръснах цялата си същина."
    " Преди мечтаех със отворени очи,
    вече забравих...
    Не помня кой ме научи,
    но му вярвах,
    а сега..."
    Поздравче!
    И продължавай да пишеш!!!
    И малко по-оптимистично!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....