Нещо (Нещичко Нещова) Нещо (Нещичко Нещова)
23
Jun 6, 2008, 9:58 PM

Парченца стъкло

  Poetry
1K 0 3
Огледалото казваше - Да, това си ти!Исках да бъде различно и да вярвам на себе си.Всичко свърши безвъзвратно.Думите си не мога да върна обратно.Сили не ми останаха за борба,живях прекалено дълго на ръба.Аз знаех, че съм загубена,знаех историята преписана.Създавах и руших се из основи,огледалото счупихи парченцата криви получих.Опитах се да намеря опора,но по-голяма бе мойта умора.Играх дете, и лъв, и светлина,разпръснах цялата си същина.Тръгвам си, времето изтича,то пак сълзи ще ми предрича.Преди мечтаех със отворени очи,вече забравих...Не помня кой ме научи,но му вярвах,а сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    "Играх дете, и лъв, и светлина,
    разпръснах цялата си същина."-хубаво!Но да-има нужда от корекции.
  • Нещо (Нещичко Нещова)
    Нещо (Нещичко Нещова)
    Аз пък се изненадвам, че има някаква по-особена стойност, защото това е един от първите ми опити и със сигурност има какво да се усъвършенства. Но много ти благодаря за коментара. Това ми дава стимул.
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Изненадана съм, че никой не е оценил стиха ти.
    Много сполучливи моменти има, на мен ми хареса.
    Малко трябва да оправиш ритъма, но като цяло съм впечатлена, хубаво е!
    "Играх дете, и лъв, и светлина,
    разпръснах цялата си същина."
    " Преди мечтаех със отворени очи,
    вече забравих...
    Не помня кой ме научи,
    но му вярвах,
    а сега..."
    Поздравче!
    И продължавай да пишеш!!!
    И малко по-оптимистично!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0