Парченца стъкло

6.06.2008 г., 21:58 ч.

Поезия

774 0 3

Огледалото казваше - Да, това си ти!

Исках да бъде различно и да вярвам на себе си.

Всичко свърши безвъзвратно.

Думите си не мога да върна обратно.

Сили не ми останаха за борба,

живях прекалено дълго на ръба.

Аз знаех, че съм загубена,

знаех историята преписана.

Създавах и руших се из основи,

огледалото счупих

и парченцата криви получих.

Опитах се да намеря опора,

но по-голяма бе мойта умора.

Играх дете, и лъв, и светлина,

разпръснах цялата си същина.

Тръгвам си, времето изтича,

то пак сълзи ще ми предрича.

Преди мечтаех със отворени очи,

вече забравих...

Не помня кой ме научи,

но му вярвах,

а сега...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

posh` (Таня Атанасова)

2008-07-28T13:29:36+03:00

"Играх дете, и лъв, и светлина,
разпръснах цялата си същина."-хубаво!Но да-има нужда от корекции.
Нещо (Нещичко Нещова)

2008-07-28T13:24:22+03:00

Аз пък се изненадвам, че има някаква по-особена стойност, защото това е един от първите ми опити и със сигурност има какво да се усъвършенства. Но много ти благодаря за коментара. Това ми дава стимул.
Ена (Елена Гоцева)

2008-07-18T23:19:46+03:00

Изненадана съм, че никой не е оценил стиха ти.
Много сполучливи моменти има, на мен ми хареса.
Малко трябва да оправиш ритъма, но като цяло съм впечатлена, хубаво е!
"Играх дете, и лъв, и светлина,
разпръснах цялата си същина."
" Преди мечтаех със отворени очи,
вече забравих...
Не помня кой ме научи,
но му вярвах,
а сега..."
Поздравче!
И продължавай да пишеш!!!
И малко по-оптимистично!!!