4 дек. 2010 г., 17:42

Парченца стъкълца

747 0 15

Плясък на крила

Разбуди тишина

Морето в мене

Полудя...

Надигна се вълна

И ме понесе

Надалече

Птици в душата 

Кръжат

Птици крещят

Огнено кълбо 

Избухна

Птиче перо

Рухна

С трясък

Потече пясък

И стъкло

Лодка без весло

В крехък свят 

Без цвят

Плясък на крила

Парченца стъкълца

Разтрошиха се

Оцветиха се

Морето в мене

Полудя

Изплува Любовта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хвърли й спасителния пояс и я придърпай към себе си!
  • Стихия си!
  • Ангеле ,казвал съм ти ангел си ...благодаря!!!
    Ивон принцесо,огнено и топло да е в душата ти!!!
    Борко ,защо никой да не ходи бос ,йоги ще станем всички!!!
    Сеси благодаря ти,поздрав и усмивки!!!
    Плами ,усмихнато да ти е !!!
    Надежда има нали Надежда!!!Благодаря!!!
    Роси огнено да ти е!!!Поздрав!!!
    Благодаря ,парченца цветни скълца да светят по пътя!!!
  • Увличащо огнено кълбо! Поздрав, Любо!
  • Наистина интересен стих...Бурен и метежен...Направо като цунами ме заля

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...