4 дек. 2010 г., 17:42

Парченца стъкълца

746 0 15

Плясък на крила

Разбуди тишина

Морето в мене

Полудя...

Надигна се вълна

И ме понесе

Надалече

Птици в душата 

Кръжат

Птици крещят

Огнено кълбо 

Избухна

Птиче перо

Рухна

С трясък

Потече пясък

И стъкло

Лодка без весло

В крехък свят 

Без цвят

Плясък на крила

Парченца стъкълца

Разтрошиха се

Оцветиха се

Морето в мене

Полудя

Изплува Любовта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хвърли й спасителния пояс и я придърпай към себе си!
  • Стихия си!
  • Ангеле ,казвал съм ти ангел си ...благодаря!!!
    Ивон принцесо,огнено и топло да е в душата ти!!!
    Борко ,защо никой да не ходи бос ,йоги ще станем всички!!!
    Сеси благодаря ти,поздрав и усмивки!!!
    Плами ,усмихнато да ти е !!!
    Надежда има нали Надежда!!!Благодаря!!!
    Роси огнено да ти е!!!Поздрав!!!
    Благодаря ,парченца цветни скълца да светят по пътя!!!
  • Увличащо огнено кълбо! Поздрав, Любо!
  • Наистина интересен стих...Бурен и метежен...Направо като цунами ме заля

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...