Dec 4, 2010, 5:42 PM

Парченца стъкълца

  Poetry
743 0 15

Плясък на крила

Разбуди тишина

Морето в мене

Полудя...

Надигна се вълна

И ме понесе

Надалече

Птици в душата 

Кръжат

Птици крещят

Огнено кълбо 

Избухна

Птиче перо

Рухна

С трясък

Потече пясък

И стъкло

Лодка без весло

В крехък свят 

Без цвят

Плясък на крила

Парченца стъкълца

Разтрошиха се

Оцветиха се

Морето в мене

Полудя

Изплува Любовта

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хвърли й спасителния пояс и я придърпай към себе си!
  • Стихия си!
  • Ангеле ,казвал съм ти ангел си ...благодаря!!!
    Ивон принцесо,огнено и топло да е в душата ти!!!
    Борко ,защо никой да не ходи бос ,йоги ще станем всички!!!
    Сеси благодаря ти,поздрав и усмивки!!!
    Плами ,усмихнато да ти е !!!
    Надежда има нали Надежда!!!Благодаря!!!
    Роси огнено да ти е!!!Поздрав!!!
    Благодаря ,парченца цветни скълца да светят по пътя!!!
  • Увличащо огнено кълбо! Поздрав, Любо!
  • Наистина интересен стих...Бурен и метежен...Направо като цунами ме заля

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...