4 dic 2010, 17:42

Парченца стъкълца

  Poesía
751 0 15

Плясък на крила

Разбуди тишина

Морето в мене

Полудя...

Надигна се вълна

И ме понесе

Надалече

Птици в душата 

Кръжат

Птици крещят

Огнено кълбо 

Избухна

Птиче перо

Рухна

С трясък

Потече пясък

И стъкло

Лодка без весло

В крехък свят 

Без цвят

Плясък на крила

Парченца стъкълца

Разтрошиха се

Оцветиха се

Морето в мене

Полудя

Изплува Любовта

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хвърли й спасителния пояс и я придърпай към себе си!
  • Стихия си!
  • Ангеле ,казвал съм ти ангел си ...благодаря!!!
    Ивон принцесо,огнено и топло да е в душата ти!!!
    Борко ,защо никой да не ходи бос ,йоги ще станем всички!!!
    Сеси благодаря ти,поздрав и усмивки!!!
    Плами ,усмихнато да ти е !!!
    Надежда има нали Надежда!!!Благодаря!!!
    Роси огнено да ти е!!!Поздрав!!!
    Благодаря ,парченца цветни скълца да светят по пътя!!!
  • Увличащо огнено кълбо! Поздрав, Любо!
  • Наистина интересен стих...Бурен и метежен...Направо като цунами ме заля

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...