Парченце обич
Поляга жито в златните поля,
изгаря слънце облачната къща.
И този дъжд, къде се запиля?
Забравил как се милва и прегръща.
Авлигата, къде ли е била?
в небето жарко? Къс дъга да вземе.
Пече се хлябът, в мъки и тегла,
че лято е и пек, и му е време.
Ти, малка птичко, донеси сега,
парченце обич – морните жътвари
да отморят душите си, с дъга,
че чака хлябът. Дъжд да не удари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
