30 июл. 2021 г., 10:41

Парченце обич 

  Поэзия » Пейзажная
210 1 8

Поляга жито в златните поля,
изгаря слънце облачната къща.
И този дъжд, къде се запиля?
Забравил как се милва и прегръща.

 

Авлигата, къде ли е била?
 в небето жарко? Къс дъга да вземе.
Пече се хлябът, в мъки и тегла,
че лято е и пек, и му е време.

 

Ти, малка птичко, донеси сега,
парченце обич – морните жътвари
да отморят душите си, с дъга,
че чака хлябът. Дъжд да не удари.
 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??