Парченце от блус

14 мая 2020 г., 00:04

Поэзия » Любовная

725 0 4

Под открито небе и до синьо море

светлооко момче и момиче-дете,

от силния вятър и жарта на плътта,

останали бяха по души и сърца.

Съблекли за кратко житейския страх,

на ръба на скалата, забравили грях,

предусещайки ясно любовния вкус,

затанцуваха страстно парченце от блус.

Не парче, а парченце. Да има за дълго.

Бе обет за любов. Нека бъде изпълнен.

Гостоприемното тяло на момчето скала

приютяваше кръшната женска снага.

Блус ли – не беше. Беше друга реалност.

Паралелна, неземна, неподправена радост.

А букета от мак и от дивия лук

многоточие тихо поставиха тук…