Парченце от блус
Под открито небе и до синьо море
светлооко момче и момиче-дете,
от силния вятър и жарта на плътта,
останали бяха по души и сърца.
Съблекли за кратко житейския страх,
на ръба на скалата, забравили грях,
предусещайки ясно любовния вкус,
затанцуваха страстно парченце от блус.
Не парче, а парченце. Да има за дълго.
Бе обет за любов. Нека бъде изпълнен.
Гостоприемното тяло на момчето скала
приютяваше кръшната женска снага.
Блус ли – не беше. Беше друга реалност.
Паралелна, неземна, неподправена радост.
А букета от мак и от дивия лук
многоточие тихо поставиха тук…
© Лили Петкова All rights reserved.
