5 авг. 2009 г., 15:40

Парченце от душата на Живота

5.1K 0 4

Парченце от душата на Живота

 

 

Ако ти дам парченце от дъгата,

поръсено с капчици роса...

Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,

която да лекува самота?

 

Ако ти дам парченце от небето,

поръсено със сребърни цветя...

Ще ми дадеш ли ти билка за сърцето,

което да помага в Любовта?

 

Ако ти дам парченце от Луната,

поръсено с блещукащи звезди...

Ще ми дадеш ли красотата на светлината,

която да спасява от беди?

 

Ако ти дам на Огъня искрата,

обвита в златна топлина...

Ще ми сбъднеш ли ти мечтата

в света да властва Доброта?

 

Ако ти дам и своята Вяра,

поръсена с чисти намерения...

Ще ми дадеш ли чудната дарба

да лекувам огорчения?

 

Накрая ще ти кажа своето име.

Ще го прошепна тихо в нощта.

Сърце, стига ти рида...

пръскаш се полека,

че без сърце човек ли е човека?

С мен тупти... с мен остани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • КРАСИВА СИ! БОЖЕСТВЕНА И НЕЖНА
    ПО НЕЖНА И ОТ ЦВЕТЕ СИ ДОРИ
    ИЗЛЪЧВАШ БЛЯН И ВЕДРОСТ БЕЗМЕТЕЖНА
    НА СЛЪНЦЕТО ДРУГАР СИ ТИ!

    БОГИНЬО МОЯ, ГЛАВА ПРЕД ТЕБЕ СВЕЖДАМ,
    АЗ РОБ ЩЕ БЪДА ТВОЙ ВОВЕКИ,
    ЗА МЕНЕ ТИ СИ ЩАСТИЕ НЕЗЕМНО,
    А АЗ СЪМ ТВОЯТ ВЕРЕН ПАЖ!

    galime
  • Чудесен стих, Нели!
    Поздравления!
  • Браво!!!
    Пишеш силно и мъдро!!!
  • Давай, колкото можеш...Без да мислиш дали ще ти дадат.
    Хубаво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...