Парченце от душата на Живота
Ако ти дам парченце от дъгата,
поръсено с капчици роса...
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
която да лекува самота?
Ако ти дам парченце от небето,
поръсено със сребърни цветя...
Ще ми дадеш ли ти билка за сърцето,
което да помага в Любовта?
Ако ти дам парченце от Луната,
поръсено с блещукащи звезди...
Ще ми дадеш ли красотата на светлината,
която да спасява от беди?
Ако ти дам на Огъня искрата,
обвита в златна топлина...
Ще ми сбъднеш ли ти мечтата
в света да властва Доброта?
Ако ти дам и своята Вяра,
поръсена с чисти намерения...
Ще ми дадеш ли чудната дарба
да лекувам огорчения?
Накрая ще ти кажа своето име.
Ще го прошепна тихо в нощта.
Сърце, стига ти рида...
пръскаш се полека,
че без сърце човек ли е човека?
С мен тупти... с мен остани...
© Нели Христова All rights reserved.
ПО НЕЖНА И ОТ ЦВЕТЕ СИ ДОРИ
ИЗЛЪЧВАШ БЛЯН И ВЕДРОСТ БЕЗМЕТЕЖНА
НА СЛЪНЦЕТО ДРУГАР СИ ТИ!
БОГИНЬО МОЯ, ГЛАВА ПРЕД ТЕБЕ СВЕЖДАМ,
АЗ РОБ ЩЕ БЪДА ТВОЙ ВОВЕКИ,
ЗА МЕНЕ ТИ СИ ЩАСТИЕ НЕЗЕМНО,
А АЗ СЪМ ТВОЯТ ВЕРЕН ПАЖ!
galime