5.08.2009 г., 15:40

Парченце от душата на Живота

5.1K 0 4

Парченце от душата на Живота

 

 

Ако ти дам парченце от дъгата,

поръсено с капчици роса...

Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,

която да лекува самота?

 

Ако ти дам парченце от небето,

поръсено със сребърни цветя...

Ще ми дадеш ли ти билка за сърцето,

което да помага в Любовта?

 

Ако ти дам парченце от Луната,

поръсено с блещукащи звезди...

Ще ми дадеш ли красотата на светлината,

която да спасява от беди?

 

Ако ти дам на Огъня искрата,

обвита в златна топлина...

Ще ми сбъднеш ли ти мечтата

в света да властва Доброта?

 

Ако ти дам и своята Вяра,

поръсена с чисти намерения...

Ще ми дадеш ли чудната дарба

да лекувам огорчения?

 

Накрая ще ти кажа своето име.

Ще го прошепна тихо в нощта.

Сърце, стига ти рида...

пръскаш се полека,

че без сърце човек ли е човека?

С мен тупти... с мен остани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • КРАСИВА СИ! БОЖЕСТВЕНА И НЕЖНА
    ПО НЕЖНА И ОТ ЦВЕТЕ СИ ДОРИ
    ИЗЛЪЧВАШ БЛЯН И ВЕДРОСТ БЕЗМЕТЕЖНА
    НА СЛЪНЦЕТО ДРУГАР СИ ТИ!

    БОГИНЬО МОЯ, ГЛАВА ПРЕД ТЕБЕ СВЕЖДАМ,
    АЗ РОБ ЩЕ БЪДА ТВОЙ ВОВЕКИ,
    ЗА МЕНЕ ТИ СИ ЩАСТИЕ НЕЗЕМНО,
    А АЗ СЪМ ТВОЯТ ВЕРЕН ПАЖ!

    galime
  • Чудесен стих, Нели!
    Поздравления!
  • Браво!!!
    Пишеш силно и мъдро!!!
  • Давай, колкото можеш...Без да мислиш дали ще ти дадат.
    Хубаво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...