25 дек. 2020 г., 08:29

Парчета тишина

661 2 13

Самотна нощ и спряло време…

Стрелките режат на парчета тишина.

Усмивка няма откъде да вземе,

една забравена, измръзнала душа.

Самотна нощ, косите си развяла,

изплетени с лъчи от падащи звезди.

И без значение какво си пожелава,

несбъднати остават нейните мечти.

Самотна нощ, усетила до болка,

на пътищата мълчаливата следа.

Изгубила се. Без компас и без посока.

Самотна нощ…

                …и Скитница, останала сама…

 

25.12.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Веси, за добрите думи! Желая ти, уют и топлинка!
  • Вече не е самотна, защото е заедно с това хубаво стихотворение! Хареса ми! Поздрави!
  • Благодаря ти, Валентина! Много топлина усетих в думите ти!
    Георги, радвам се, че си тук!
    Иван, благодаря ти, за проникновения и оптимистичен коментар!
    Щураче, с тези няколко реда, истински ме зарадва Благодаря ти!
    Валентин, за мен е истинско удоволствие, че се спря при моето стихче! Оценявам го!
    Светли празници да имате. Пламъчето в сърцата ви никога да не угасва! Продължавайте да носите и раздавате тази топлинка, която блика от тях! 💖
  • Те, скитниците си обичат самотата
    и затова са скитници, нали?
    Самотна чайка, скушена в платната
    на ален кораб в алени зори
  • Въпреки че е самотна нощта и времето за миг да е спряло, аз вярвам, че това са временни преходни неща. И ще дойде момента, дори и без компас и без посока, ще намери верния път, който извежда към светлината. И слънце ще огрее над нейния дом!... Имай вяра и дръзновение!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...