Самотна нощ и спряло време…
Стрелките режат на парчета тишина.
Усмивка няма откъде да вземе,
една забравена, измръзнала душа.
Самотна нощ, косите си развяла,
изплетени с лъчи от падащи звезди.
И без значение какво си пожелава,
несбъднати остават нейните мечти.
Самотна нощ, усетила до болка,
на пътищата мълчаливата следа.
Изгубила се. Без компас и без посока.
Самотна нощ… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up