Dec 25, 2020, 8:29 AM

Парчета тишина

  Poetry » Other
658 2 13

Самотна нощ и спряло време…

Стрелките режат на парчета тишина.

Усмивка няма откъде да вземе,

една забравена, измръзнала душа.

Самотна нощ, косите си развяла,

изплетени с лъчи от падащи звезди.

И без значение какво си пожелава,

несбъднати остават нейните мечти.

Самотна нощ, усетила до болка,

на пътищата мълчаливата следа.

Изгубила се. Без компас и без посока.

Самотна нощ…

                …и Скитница, останала сама…

 

25.12.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Веси, за добрите думи! Желая ти, уют и топлинка!
  • Вече не е самотна, защото е заедно с това хубаво стихотворение! Хареса ми! Поздрави!
  • Благодаря ти, Валентина! Много топлина усетих в думите ти!
    Георги, радвам се, че си тук!
    Иван, благодаря ти, за проникновения и оптимистичен коментар!
    Щураче, с тези няколко реда, истински ме зарадва Благодаря ти!
    Валентин, за мен е истинско удоволствие, че се спря при моето стихче! Оценявам го!
    Светли празници да имате. Пламъчето в сърцата ви никога да не угасва! Продължавайте да носите и раздавате тази топлинка, която блика от тях! 💖
  • Те, скитниците си обичат самотата
    и затова са скитници, нали?
    Самотна чайка, скушена в платната
    на ален кораб в алени зори
  • Въпреки че е самотна нощта и времето за миг да е спряло, аз вярвам, че това са временни преходни неща. И ще дойде момента, дори и без компас и без посока, ще намери верния път, който извежда към светлината. И слънце ще огрее над нейния дом!... Имай вяра и дръзновение!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...