Самотна нощ и спряло време…
Стрелките режат на парчета тишина.
Усмивка няма откъде да вземе,
една забравена, измръзнала душа.
Самотна нощ, косите си развяла,
изплетени с лъчи от падащи звезди.
И без значение какво си пожелава,
несбъднати остават нейните мечти.
Самотна нощ, усетила до болка,
на пътищата мълчаливата следа.
Изгубила се. Без компас и без посока.
Самотна нощ… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse