Облегнат и замислен във разбитите завивки,
наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.
Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,
паля със кибрит последната угаснала цигара.
Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена,
седя, загледан във стената към твойта дреха окачена.
Вадя снимка твоя. Избеляла. Стара.
Плаче от уредбата най-тъжната китара.
Бавно образа ти мил със палец галя.
Последна чаша. И цигара паля.