7 окт. 2008 г., 16:32

“Parisienne Walkways”-Gary Moore

1.1K 0 2
 

Облегнат и замислен във разбитите завивки,

наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.

Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,

паля със кибрит последната угаснала цигара.

 

Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена,

седя, загледан във стената към твойта дреха окачена.

Вадя снимка твоя. Избеляла. Стара.

Плаче от уредбата най-тъжната китара.

 

Бавно образа ти мил със палец  галя.

Последна чаша. И цигара паля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...