7.10.2008 г., 16:32

“Parisienne Walkways”-Gary Moore

1.1K 0 2
 

Облегнат и замислен във разбитите завивки,

наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.

Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,

паля със кибрит последната угаснала цигара.

 

Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена,

седя, загледан във стената към твойта дреха окачена.

Вадя снимка твоя. Избеляла. Стара.

Плаче от уредбата най-тъжната китара.

 

Бавно образа ти мил със палец  галя.

Последна чаша. И цигара паля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...