7 oct 2008, 16:32

“Parisienne Walkways”-Gary Moore

  Poesía
1.1K 0 2
 

Облегнат и замислен във разбитите завивки,

наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.

Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,

паля със кибрит последната угаснала цигара.

 

Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена,

седя, загледан във стената към твойта дреха окачена.

Вадя снимка твоя. Избеляла. Стара.

Плаче от уредбата най-тъжната китара.

 

Бавно образа ти мил със палец  галя.

Последна чаша. И цигара паля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...