Oct 7, 2008, 4:32 PM

“Parisienne Walkways”-Gary Moore

  Poetry
1.1K 0 2
 

Облегнат и замислен във разбитите завивки,

наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.

Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,

паля със кибрит последната угаснала цигара.

 

Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена,

седя, загледан във стената към твойта дреха окачена.

Вадя снимка твоя. Избеляла. Стара.

Плаче от уредбата най-тъжната китара.

 

Бавно образа ти мил със палец  галя.

Последна чаша. И цигара паля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...