6 нояб. 2015 г., 07:49

Парите

468 0 1

                                                            Парите

 

Парите, ех тези финикийски знаци.

 

За тях работим и се борим всеки ден,

необходими са ни да живеем нормално.

Тук работиш, а трудът ти е неоценен,

заради това младите хора бягат в чужбина.

Да учат и работят, този път избраха мнозина.

 

Да се трудиш, а да ти се подиграват,

това е нещо ненормално от шефа богат.

Да работиш и да не ти платят 

това го няма в целия свят.

 

Някои жени са с нас за пари,

за бижута, екскурзии, коли,

но това не е най-важното, нали?

Намесват чувства, Любовта дори,

а тя не се купува с пари!

 

Най-важно е да имаш пари

за семейство,дом ,деца,

уви това Борбата е сега,

да има хляб и покрив

 над тяхната глава.

 

Има хора алчни хора,

на всичко готови за пари,

безлични,безчестни,продажни,

те са сред нас,може и да са близки дори.

А парите в този свят не са най-важни.

 

Да печелиш пари колкото да ти стигат,

да живееш нормално тук и сега.

Животът е труден и на много хора те не достигат.

Дали ще се върнат тук младите хора?

ДАНО-НЯКОГА!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...