Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
19 июл. 2007 г., 15:27

Пародия 

  Поэзия
503 0 6

Пародия, наречена живот -
попил на поколенията грешките,            
падение на цял един народ,                
без онези радости - човешките.
Вградени са в лицата грижи,
върволица от подобия на хора,
упоени като зомбита, се движи,
неволно грохнали са от умора.
Човекът, сякаш тръгнал на война,
но без войска, сам със своя грях,
оградил се с крепостна стена,
воюва не от смелост, а от страх.
На всеки ъгъл сянка се е скрила,
протегнала от нищото ръка,
последните стотинки в шепа свила
за залък хляб и мъничко вода.
С празен поглед в слепите очи,
обърнал гръб на всеки миг красив,
вдишваш прашен въздух, но горчи
и се питаш мъртъв ли си или жив. 




© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??