Пародия
Пародия, наречена живот -
попил на поколенията грешките,
падение на цял един народ,
без онези радости - човешките.
Вградени са в лицата грижи,
върволица от подобия на хора,
упоени като зомбита, се движи,
неволно грохнали са от умора.
Човекът, сякаш тръгнал на война,
но без войска, сам със своя грях,
оградил се с крепостна стена,
воюва не от смелост, а от страх.
На всеки ъгъл сянка се е скрила,
протегнала от нищото ръка,
последните стотинки в шепа свила
за залък хляб и мъничко вода.
С празен поглед в слепите очи,
обърнал гръб на всеки миг красив,
вдишваш прашен въздух, но горчи
и се питаш мъртъв ли си или жив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
