Пародия
Пародия, наречена живот -
попил на поколенията грешките,
падение на цял един народ,
без онези радости - човешките.
Вградени са в лицата грижи,
върволица от подобия на хора,
упоени като зомбита, се движи,
неволно грохнали са от умора.
Човекът, сякаш тръгнал на война,
но без войска, сам със своя грях,
оградил се с крепостна стена,
воюва не от смелост, а от страх.
На всеки ъгъл сянка се е скрила,
протегнала от нищото ръка,
последните стотинки в шепа свила
за залък хляб и мъничко вода.
С празен поглед в слепите очи,
обърнал гръб на всеки миг красив,
вдишваш прашен въздух, но горчи
и се питаш мъртъв ли си или жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
