Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Jul 19, 2007, 3:27 PM

Пародия 

  Poetry
501 0 6

Пародия, наречена живот -
попил на поколенията грешките,            
падение на цял един народ,                
без онези радости - човешките.
Вградени са в лицата грижи,
върволица от подобия на хора,
упоени като зомбита, се движи,
неволно грохнали са от умора.
Човекът, сякаш тръгнал на война,
но без войска, сам със своя грях,
оградил се с крепостна стена,
воюва не от смелост, а от страх.
На всеки ъгъл сянка се е скрила,
протегнала от нищото ръка,
последните стотинки в шепа свила
за залък хляб и мъничко вода.
С празен поглед в слепите очи,
обърнал гръб на всеки миг красив,
вдишваш прашен въздух, но горчи
и се питаш мъртъв ли си или жив. 




© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??