25 нояб. 2025 г., 14:40

Пастирът на отминалото време

355 3 9

Разбра, че идва краят неизбежен,

когато разораха с плуг ливадите.

По-малко мляко почна да прецежда

и кучето му взе от бяс да страда.

 

Децата му заминаха в чужбина,

подмамени от лукса на живота. а́

От мъка ли, от що ли, се спомина

жена му и сега почти не готви.

 

Напука се кавалът медогласен,

че днес дори меда не се услажда.

С тъгата си до кръст и свещ съгласен –

снежинките прехвърчат като сажди.

 

На бури свикнал и на юлски жеги,

сам пра́ен сърбал не една попара,

подпира се на брястовата гега –

последната надежда на овчаря.

 

Наметнал ямурлука си износен,

кошарата с бодлива тел поръби,

че почнаха овцете мериносови

на вълци да приличат с кучи зъби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...