Пастирът на отминалото време
Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина,
подмамени от лукса на живота. а́
От мъка ли, от що ли, се спомина
жена му и сега почти не готви.
Напука се кавалът медогласен,
че днес дори меда не се услажда.
С тъгата си до кръст и свещ съгласен –
снежинките прехвърчат като сажди.
На бури свикнал и на юлски жеги,
сам пра́ен сърбал не една попара,
подпира се на брястовата гега –
последната надежда на овчаря.
Наметнал ямурлука си износен,
кошарата с бодлива тел поръби,
че почнаха овцете мериносови
на вълци да приличат с кучи зъби.
© Димитър Никифоров All rights reserved. ✍️ No AI Used
