Кютука хвърлям във кюмбето,

както си е всеприето.

Набързо той ще ме затопли

за да няма после вопли.

Залязва слънцето над мен,

но, не съм аз глупав,Мен!

Топла си е мойта пазва,

от стаята студът изпразва.

На киша вън да е снегът

под път го има и над път.

Дори, замръзнал пък, потока

върви си в своята посока.

Денят безкрайно си е кратък,

с кучи лай и тъй нататък.

Даже петел не кукурига,

че и кокошки не застига.

Дим над селото се стели,

в къщичките сме се сврели.

Дрипав пушек си танцува...

А на мен ми се лудува!

За всичко туй по тоз въпрос

благодаря на Албатрос.

Под друго име тук се крие,

но разпознаваме го ние!