Кютука хвърлям във кюмбето,
както си е всеприето.
Набързо той ще ме затопли
за да няма после вопли.
Залязва слънцето над мен,
но, не съм аз глупав,Мен!
Топла си е мойта пазва,
от стаята студът изпразва.
На киша вън да е снегът
под път го има и над път.
Дори, замръзнал пък, потока
върви си в своята посока. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up