9 нояб. 2022 г., 08:45

Пасторално без спомени

450 7 9
ПАСТОРАЛНО БЕЗ СПОМЕНИ

 

Една овчица пътя прекоси

и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.

Селцето – като в репортаж банален,

отвъд баира кротко се стиши.

 

И в топлия кожух на есента

три къщици задълго ще се сгушат.

Но техните коминчета не пушат.

Зловещо зеят пътните врата.

 

Сама стоя край пламналия клен,

с видения, които корен нямат,

молци пируват с бялата премяна

 

на баба ми от сватбения ден

и върху наръч раздробена слама

със здрача ще поседнем двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...