2 февр. 2022 г., 10:08

Патилата на една "поетеса"

1.1K 1 3

Аз па, са да ви разкажа мойте патила,

че животът ми протече, като в приказка,

аз съм млада поетеса къмто петдесет,

англичанин ме ареса - убав и напет.

 

Той реши да ма покани, тъй да вида свет,

нарамих чушки и буркани, капачки и оцет,

трушийка да му спретна блага, че нямал си жена,

чорапите да му закърпя, та купих и игла.

 

Багажа стъкмих най- накрая, дойде и моя ред,

отидох на фризьор, гореща, вредих се най-отпред:

Косата по английски!! - казах, със лимба на челото,

мустака да го изтъните, а вЕждата да е в едно.

 

Излязох първа убавица от модния салон,

една красива кукувица, със новия бретон,

вървя по улиците важна и всички гледат мен,

мома английска - ще сполуча със тоз красив ерген.

 

Запътих се към евро мола, за него да се пременя,

бельо си купих - розови кюлоти, сутиен за сто лета,

напъхах се в лилави гащи на малки морави цветя,

облякох блузка на райета и ле- ле - аз летя.

 

Е, те ме те, у Англията вече, ослушвам се за тоз ерген,

а той като видя ме, мили Боже, попадна мигом в плен,

загуби си гласа човека, изпадна във захлас,

а аз усмихнах се щастливо и го почерпих с праз.

 

Та каза ми да го изчакам малко, да донесе един букет

и пръстен, и бонбони даже, и питчица със мед...

Та още чакам да се върне, вися от месец тук,

добре, че имам във торбата домати, чушки, лук.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...