Патилата на една "поетеса"
Аз па, са да ви разкажа мойте патила,
че животът ми протече, като в приказка,
аз съм млада поетеса къмто петдесет,
англичанин ме ареса - убав и напет.
Той реши да ма покани, тъй да вида свет,
нарамих чушки и буркани, капачки и оцет,
трушийка да му спретна блага, че нямал си жена,
чорапите да му закърпя, та купих и игла.
Багажа стъкмих най- накрая, дойде и моя ред,
отидох на фризьор, гореща, вредих се най-отпред:
Косата по английски!! - казах, със лимба на челото,
мустака да го изтъните, а вЕждата да е в едно.
Излязох първа убавица от модния салон,
една красива кукувица, със новия бретон,
вървя по улиците важна и всички гледат мен,
мома английска - ще сполуча със тоз красив ерген.
Запътих се към евро мола, за него да се пременя,
бельо си купих - розови кюлоти, сутиен за сто лета,
напъхах се в лилави гащи на малки морави цветя,
облякох блузка на райета и ле- ле - аз летя.
Е, те ме те, у Англията вече, ослушвам се за тоз ерген,
а той като видя ме, мили Боже, попадна мигом в плен,
загуби си гласа човека, изпадна във захлас,
а аз усмихнах се щастливо и го почерпих с праз.
Та каза ми да го изчакам малко, да донесе един букет
и пръстен, и бонбони даже, и питчица със мед...
Та още чакам да се върне, вися от месец тук,
добре, че имам във торбата домати, чушки, лук.
© Неземна All rights reserved.
