Патилата на една "поетеса"
Аз па, са да ви разкажа мойте патила,
че животът ми протече, като в приказка,
аз съм млада поетеса къмто петдесет,
англичанин ме ареса - убав и напет.
Той реши да ма покани, тъй да вида свет,
нарамих чушки и буркани, капачки и оцет,
трушийка да му спретна блага, че нямал си жена,
чорапите да му закърпя, та купих и игла.
Багажа стъкмих най- накрая, дойде и моя ред,
отидох на фризьор, гореща, вредих се най-отпред:
Косата по английски!! - казах, със лимба на челото,
мустака да го изтъните, а вЕждата да е в едно.
Излязох първа убавица от модния салон,
една красива кукувица, със новия бретон,
вървя по улиците важна и всички гледат мен,
мома английска - ще сполуча със тоз красив ерген.
Запътих се към евро мола, за него да се пременя,
бельо си купих - розови кюлоти, сутиен за сто лета,
напъхах се в лилави гащи на малки морави цветя,
облякох блузка на райета и ле- ле - аз летя.
Е, те ме те, у Англията вече, ослушвам се за тоз ерген,
а той като видя ме, мили Боже, попадна мигом в плен,
загуби си гласа човека, изпадна във захлас,
а аз усмихнах се щастливо и го почерпих с праз.
Та каза ми да го изчакам малко, да донесе един букет
и пръстен, и бонбони даже, и питчица със мед...
Та още чакам да се върне, вися от месец тук,
добре, че имам във торбата домати, чушки, лук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
