22 сент. 2013 г., 20:45

Патриотично-полупесимистично

494 1 0

 

Земя, с останала една нещастна сган, 
която вече и народ не се нарича! 
А колко много заслужава тя, 
останала сираче и в мечтите си!

 

Земя ограбена, излъгана и опошлена,

позорно чака своя тъжен край...

Земя, от своите предадена и омерзена,

земя, която можеше да бъде Рай.

                                                         

В нея са се клели и заричали,

велики, честни, истински мъже,

а днес изглежда тя трагично

и тъжно свита в нечии нозе...

 

Земя, възкръсвала стотици пъти,

дано да се съвземе пак,

отново на краката си да стъпи

да се измъкне от насилствен мрак!

 

Да се изправи гордо и достойно,

приела облика свещен, 

в който се оглеждаха покорно

приели доброволен плен!

 

Земя, с останали любящи хора,

които трябва да се съюзят

и не един и двама, а милиони

да тръгнат в общ, повратен път!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...