Sep 22, 2013, 8:45 PM

Патриотично-полупесимистично

  Poetry » Civic
497 1 0

 

Земя, с останала една нещастна сган, 
която вече и народ не се нарича! 
А колко много заслужава тя, 
останала сираче и в мечтите си!

 

Земя ограбена, излъгана и опошлена,

позорно чака своя тъжен край...

Земя, от своите предадена и омерзена,

земя, която можеше да бъде Рай.

                                                         

В нея са се клели и заричали,

велики, честни, истински мъже,

а днес изглежда тя трагично

и тъжно свита в нечии нозе...

 

Земя, възкръсвала стотици пъти,

дано да се съвземе пак,

отново на краката си да стъпи

да се измъкне от насилствен мрак!

 

Да се изправи гордо и достойно,

приела облика свещен, 

в който се оглеждаха покорно

приели доброволен плен!

 

Земя, с останали любящи хора,

които трябва да се съюзят

и не един и двама, а милиони

да тръгнат в общ, повратен път!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...