Земя, с останала една нещастна сган,
която вече и народ не се нарича!
А колко много заслужава тя,
останала сираче и в мечтите си!
Земя ограбена, излъгана и опошлена,
позорно чака своя тъжен край...
Земя, от своите предадена и омерзена,
земя, която можеше да бъде Рай.
В нея са се клели и заричали,
велики, честни, истински мъже,
а днес изглежда тя трагично
и тъжно свита в нечии нозе...
Земя, възкръсвала стотици пъти,
дано да се съвземе пак,
отново на краката си да стъпи
да се измъкне от насилствен мрак!
Да се изправи гордо и достойно,
приела облика свещен,
в който се оглеждаха покорно
приели доброволен плен!
Земя, с останали любящи хора,
които трябва да се съюзят
и не един и двама, а милиони
да тръгнат в общ, повратен път!
© Екатерина Спасова All rights reserved.