13 нояб. 2020 г., 04:02  

Пауново око

474 7 11

В пауново око върти земята

утробата на белоснежен сън.

Аз бях момиче, а сега съм вятър,

заплел мъглите си на кичест трън.

 

Не стана дума, а пък стана късно 

за чувства и любов несподелна.

И истината като нас се пръсна,

събираме я, за да оцелеем.

 

В хамбара си ноемви скри лулата 

за зимата с изтъркан слънчобран.

На път за теб ще осребря луната,

огниво имам, трябва ми прахан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А, и ти ли си минала - радвам се и ти благодаря!
  • Браво!
  • Вили, летният кралски дворец "Лаженки" във Варшава ми остави един незабравим спомен и с пауните си. Мъжкият паун има около 150 пера, които достигат до 2 метра. Заради украсата им, прилична на око се смята, че птицата притежава способност за виждане в миналото и бъдещето. А някои народи имат поверие, че пауновите пера се използват като талисмани срещу злите сили. Хареса ми сравнението на страха с перченето на пауна. И така ми изникна тази асоциация: казват- оттърви се от тях, но "за да носи такъв аксесоар, човек трябва да има сили и смелост." Благодаря ти.
  • Интересни асоциации ми донесе стиха. Толкова красиво и крехко чувство е любовта. А страховете ни, огромни ... Като паун!
    Не обичам да става "късно"
  • твойто е малко предупредително и пророческо, Пепи

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....