Пауново око
В пауново око върти земята
утробата на белоснежен сън.
Аз бях момиче, а сега съм вятър,
заплел мъглите си на кичест трън.
Не стана дума, а пък стана късно
за чувства и любов несподелна.
И истината като нас се пръсна,
събираме я, за да оцелеем.
В хамбара си ноемви скри лулата
за зимата с изтъркан слънчобран.
На път за теб ще осребря луната,
огниво имам, трябва ми прахан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
твойто е малко предупредително и пророческо, Пепи