12 февр. 2011 г., 15:39

Пазачът на фара

1.2K 0 0

Пазачът на фара

 

Морето и земята,

прегърнати край фара,

в милувка вечна

пилеят искри.

 

Човекът на фара

в тъмата - пази

лъч от надежда,

миг от вечност

в преходен сън...

 

Пилее огън

отколе...

в море от треви

и пътуващи облаци...

 

Когато в агония

чезне лицето,

студено се смее

озъбеният ден.

Ръка - пътеводна,

дарява светлина.

 

Сред купа от желязо,

на предела вода и небе,

светлината на фара

огрява

пътя към бряг!

 

Е, море?

В безкраен въртоп

и съвременни пари

оживяваш в бляна,

море!

 

Унило се зъбиш

на медии, шум,

реклами и идоли.

Пари?!

Слънце огрява

отново и топли

- счупени чирепи, дни.

Оглозгани мигове,

потъмнели мечти.

 

И в предсънна милувка,

пръскаща огън

- бряг, на предела

земя и небе.

 

Там човешки отломки

изхвърля прибоя...

И пази човекът на фара

пътеводни лъчи!

 

09.02.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...