Пазачът на фара
Морето и земята,
прегърнати край фара,
в милувка вечна
пилеят искри.
Човекът на фара
в тъмата - пази
лъч от надежда,
миг от вечност
в преходен сън...
Пилее огън
отколе...
в море от треви
и пътуващи облаци...
Когато в агония
чезне лицето,
студено се смее
озъбеният ден.
Ръка - пътеводна,
дарява светлина.
Сред купа от желязо,
на предела вода и небе,
светлината на фара
огрява
пътя към бряг!
Е, море?
В безкраен въртоп
и съвременни пари
оживяваш в бляна,
море!
Унило се зъбиш
на медии, шум,
реклами и идоли.
Пари?!
Слънце огрява
отново и топли
- счупени чирепи, дни.
Оглозгани мигове,
потъмнели мечти.
И в предсънна милувка,
пръскаща огън
- бряг, на предела
земя и небе.
Там човешки отломки
изхвърля прибоя...
И пази човекът на фара
пътеводни лъчи!
09.02.2011
© Валери Качов Все права защищены