Пазачът на фара

Морето и земята,

прегърнати край фара,

в милувка вечна

пилеят искри.

Човекът на фара

в тъмата - пази

лъч от надежда,

миг от вечност

в преходен сън...

Пилее огън

отколе...

в море от треви

и пътуващи облаци...

Когато в агония

чезне лицето,

студено се смее

озъбеният ден.

Ръка - пътеводна,

дарява светлина.

Сред купа от желязо,

на предела вода и небе,

светлината на фара

огрява

пътя към бряг!

Е, море?

В безкраен въртоп

и съвременни пари

оживяваш в бляна,

море!

Унило се зъбиш

на медии, шум,

реклами и идоли.

Пари?!

Слънце огрява

отново и топли

- счупени чирепи, дни.

Оглозгани мигове,

потъмнели мечти.

И в предсънна милувка,

пръскаща огън

- бряг, на предела

земя и небе.

Там човешки отломки

изхвърля прибоя...

И пази човекът на фара

пътеводни лъчи!

09.02.2011