29 дек. 2018 г., 22:33

Пазете я жива 

  Поэзия » Философская
2799 23 17

         ...а дъщеря ми – само петгодишна,
         шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"

                              Елица Кръстева

 

По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко!

Долу спят милиарди затоплени миши пътеки

и лалетата бавно преместват нозете си нови

през събраните купчинки жито и празни гробове.

 

Затова по снега не утъпквайте стари разплати –

той е чист като детски нозе – не докосва земята,

а целува, когато върви. И сърцето му пáри

даже в двадесетградусов студ на забравена гара.

 

Не ранявайте белия сняг. Той е памет за лято,

златен клас, в колелце от втвърдена вода запечатан.

Може би в охтичавата гръд на безлюдната зима

грее пара от стара целувка на лятна любима.

 

Може би ветровете не са тъй спартански жестоки

и ответия прах са навили в кристални намотки.

И когато топим заскрежените облаци с устни

някой миг възкресен не успява света да напусне,

 

някой ангел остава завинаги с нас на земята –

след топенето много надежди осъмват сакати. 

И пръстта остарява, макар пролетта да я скрива...

Колко крехка е вярата. Просто пазете я жива!

© Петя Цонева Все права защищены

Произведението е включено в:
  2081 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??