Запали ги, сърце, запали
тез спомени тежки,
да се изпепелят – запали
тез големи грешки.
Спри ги, сърце, спри
тез сълзи уморени,
да не ме болят - спри,
от мъка са вече изтощени.
Премахни я, сърце, премахни
таз любов изпепеляваща,
да не ме съсипва - премахни,
нека е вечно изчезваща.
Изкорени я, сърце, изкорени
таз болка ледена,
да не усещам Нищо - изкорени,
удави я в океана.
Накарай я, сърце, накарай
таз дълбока рана
да спре да ме убива - накарай,
или без пулс да остана.
Изтрий ги, сърце, изтрий
тез мигове страстни,
да не ми напомнят - изтрий,
страх ме е - много са опасни.
Пази ме, сърце, пази
от таз любов опасна
да не страдам пак - пази,
че такава мъка няма равна!
© Александра Николова Все права защищены
Много богато стихотворение! Много са хубави тези повторения - на първата дума от първия стих на куплета!
Но, за щастие, както личи от следващите ти стихотворения, не е успяло да те опази!