9.12.2009 г., 20:30 ч.

Пази ме, сърце, пази 

  Поезия » Любовна
866 0 1

Запали ги, сърце, запали

тез спомени тежки,

да се изпепелят – запали

тез големи грешки.

 

Спри ги, сърце, спри

тез сълзи уморени,

да не ме болят - спри,

от мъка са вече изтощени.

 

Премахни я, сърце, премахни

таз любов изпепеляваща,

да не ме съсипва - премахни,

нека е вечно изчезваща.

 

Изкорени я, сърце, изкорени

таз болка ледена,

да не усещам Нищо - изкорени,

удави я в океана.

 

Накарай я, сърце, накарай

таз дълбока рана

да спре да ме убива - накарай,

или без пулс да остана.

 

Изтрий ги, сърце, изтрий

тез мигове страстни,

да не ми напомнят - изтрий,

страх ме е - много са опасни.

 

Пази ме, сърце, пази

от таз любов опасна

да не страдам пак - пази,

че такава мъка няма равна!

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пази ме, сърце, пази!
    Много богато стихотворение! Много са хубави тези повторения - на първата дума от първия стих на куплета!
    Но, за щастие, както личи от следващите ти стихотворения, не е успяло да те опази!
Предложения
: ??:??