9.12.2009 г., 20:30

Пази ме, сърце, пази

1.2K 0 1

Запали ги, сърце, запали

тез спомени тежки,

да се изпепелят – запали

тез големи грешки.

 

Спри ги, сърце, спри

тез сълзи уморени,

да не ме болят - спри,

от мъка са вече изтощени.

 

Премахни я, сърце, премахни

таз любов изпепеляваща,

да не ме съсипва - премахни,

нека е вечно изчезваща.

 

Изкорени я, сърце, изкорени

таз болка ледена,

да не усещам Нищо - изкорени,

удави я в океана.

 

Накарай я, сърце, накарай

таз дълбока рана

да спре да ме убива - накарай,

или без пулс да остана.

 

Изтрий ги, сърце, изтрий

тез мигове страстни,

да не ми напомнят - изтрий,

страх ме е - много са опасни.

 

Пази ме, сърце, пази

от таз любов опасна

да не страдам пак - пази,

че такава мъка няма равна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пази ме, сърце, пази!
    Много богато стихотворение! Много са хубави тези повторения - на първата дума от първия стих на куплета!
    Но, за щастие, както личи от следващите ти стихотворения, не е успяло да те опази!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....